Легендарното минало на бирманската котка

От всички породи котки бирманските са едни от тези с най-загадъчен произход. Наричат се още "Свещените котки на Бирма".  Самото начало на породата е доста озадачаващо.  И нищо не се знае със сигурност, въпреки че има няколко легенди.

История

Името "абисинска" произлиза от Етиопия, но историята сочи, че абисинските котки водят началото си от Египет. По-точно от бреговете на Индийския океан, където колонисти са можели да закупят животни от търговците на диви видове. За предшественик на породата се счита котка, наречена Зула, която е пренесена в Англия от капитан Барет Леонард след края на Абисинската война около 1860 година. Всъщност, пренесените от него котки сабили две, но само Зула оцелява.

Проучвания на списание "Science" предполагат, че първите домашни котки от тази порода са живели в Близкия изток преди около 130, 000 години. Котката е почитана от египтяните, които забраняват износа й и изграждат храмове, в които тя е на почит. Мумифицират се и се запазват в продължение на векове. В клуба на Абисинската котка дори още може да бъде видян един от тези мумифицирани индивиди. Предполага се, че животните за използвани за "охрана" на магазини за зърно, добито по бреговете на река Нил, а също така и за лов на дребни гризачи. В разрез с почитанието на египтяните към това животно, през 19-и век грабители на египетски земи изнасяр котки в Ливърпул, където ги използват за ... наторяване! Според някои хора египетските статиу на котки наподобяват точно абисинските представители.

История

Сиамските котки са едни от най-древните породи, водещи началото си от Тайланд, където още преди векове са били ценна компания на знатните особи. Също така са от най-лесно разпознаваемите породи - специфичната им окрасна в сиви нюанси и ярко сини очи трудно могат да се объркат.

Има много митове и легенди за тази порода и различните й пресназначения в миналото. Разказва се как са били почитани като свещени животни в различни части на света. В някои свещени хранове сиамките са поставяни до ценни вази, като са заплитали опашките си около тях и са се превърнали в пазачи. Другаде можем да прочетем как принцесите са използвали опашките им за места, на които да държат ценните си пръстени, в следствие на което опашките им придобиват сегашния си вид - носещи се високо над гърба, с чупка, непозволяваща на пръстените да паднат, допълващи елегантната походка. Ръкописи, датиращи от 1350г. описват сиамките като божествени същества със светъл косъм, изящни черти и зачервени очи, отразяващи светлината.

В миналото са били най-разпространенти във Вликобритания. Не се знае със сигурност кога са се появили там, но по неофициални данни се смята, че двойка сиамки са били подарени на сестрата на британския консул в Банкок през 1884г., поради което породата придобива повее популярност. Първата официална изложба на сиамки, обаче, датира от по-рано - 1871г. в Лондон, Кристал Палас, където пренебрежително са били описани като неестествени на вид и кошмарни котки.

{jcomments on}Персийска котка. Тази красива, дългокосместа писана, приличаща повече на плюшена играчка, отколкото на живо същество, е една от най-предпочитаните породи домашни любимци.

Няма доказана теория за произхода на тази порода. Едно от предположенията е, че персийката произлиза от древната пясъчна котка. Друга теория е, че произлиза от кръстоска между ангорска котка и китайска или руска дългокосместа порода. Корените й може също да започват в Китай, където е била принесена в дар на китайски император от персийски крал.

Произходът й едва ли ще е установи, но сигурен факт е, че персийската котка се признава като отделна порода в края на 19-и век и по същото време започва разпространението й в Америка. Космената покривка е изключително гъста и дълга, поради което е необходимо често разресване и почистване. Тези грижи са особено належащи по време на периода, в който котката "сменя козината си". При почистването, което извършва сама, тя поглъща голяма част от падналите косми, а това може да доведе до стомашни проблеми и заболявания.